- БГ
- EN
Представяме ви победителите от тазгодишното издание на Nova D-Zine Competition – престижното състезание за архитектура и интериорен дизайн, организирано от Nova City Group. Това събитие събира най-добрите млади таланти от цяла България, като им предоставя уникалната възможност да демонстрират своите умения и креативност пред експертно жури и широка аудитория.
Тази година, първото място заслужено беше спечелено от Александър Алексиев, студент от Технически университет – София. Неговият проект впечатли журито с иновативния си подход и прецизност, демонстрирайки задълбочени знания в областта на архитектурата и дизайна.
Второто място бе присъдено на Полина Паунова от Университет по архитектура, строителство и геодезия. Нейният проект се отличи със своята естетика и внимателно подбраните детайли, които показаха изключителния ѝ усет към баланса между функционалност и красота.
Третата награда отиде при Кристиян Печовски от Нов български университет. Неговият креативен и нестандартен подход към задачата привлече вниманието на журито, като показа смелост и оригиналност в дизайна.
Имаме удоволствието да ви представим тези изключителни млади архитекти и дизайнери, които ще споделят своите вдъхновения, процеса на работа и преживяванията си около конкурса.
Какви бяха основните предизвикателства, с които се сблъскахте при създаването на проекта за осъвременяване на Народно читалище “Алеко Константинов 1897”?
А: Задачата не беше лесна, тъй като се касае за обществена сграда с огромно културно значение, която под покрива си обединява малки и големи. Пъстрият потребителски профил бе основното предизвикателство за мен, защото цялостната визия на интериорния дизайн трябваше да бъде съобразена с всички възрастови групи, които посещават народното читалище.
П: Читалището е институция с дългогодишни традиции и беше истинско предизвикателство да открия нов прочит на това пространство. Важното тук за мен беше да уважа историята на сградата, която е паметник на културата, и да създам интериор, в който да съжителстват хармонично старото и новото. Друго предизвикателство беше фактът, че читалището изпълнява множество функции, които трябваше да бъдат отчетени в интериора.
К: Най-голямото предизвикателство беше функционалното разпределение на втория етаж на сградата. След като си изясних този проблем, най-голямото ми лично предизвикателство беше да създам идеен проект, който да комбинира историята на сградата, да отдава почит на Щастливеца и същевременно да е помещение което да вдъхновява поколения занапред. Интериорът е много игрив, абстрактен и на моменти загадъчен. Целта на моето предложение за интериор на читалището е именно да стимулира хората визуално.
Как успяхте да балансирате между запазването на историческото наследство на читалището и въвеждането на съвременни дизайнерски елементи?
А: Съобразяването с архитектурните особености на сградата, както и това, че тя е паметник на културата е от съществено значение за успешното интегриране на модерен дизайн и същевременното запазване на историческото наследство. През целия процес на работа по интериора на Народно читалище “Алеко Константинов 1897” се стараех максимално да съхраня духа на зданието, но заедно с това да му придам един нов, съвременен дизайн.
П: Сградата е с конструкция тип “пруски свод” и във водещ визуален фокус във всички пространства се превърнаха носещите тухлени зидове. Избрах да съхраня дървените врати и прозорци, като предложа реставрирането им.Автентичните елементи на интериора съчетах с мебели от светьл дьб MDF и метал. Избрах да използвам малък брой материали в мебели с ортогонални форми, които да се съчетаят хармонично с реставрираните елементи в сградата.
К: Запазване на историческото наследство на читалището постигнах, като се придържах към оригиналната интериорна архитектура на сградата. Преустройството в моят проект е минимално. Чрез еклектичната визия, която следвах през целият проект, си позволих да вкарам елементи, които са контрастни, винтидж и модерни, така постигнах балансът между новото и старото.
Кои са ключовите иновации и дизайнерски решения, които приложихте в проекта си, за да отговорите на изискванията на съвременната архитектура?
А: За всяка една подобна обществена сграда функционалното разпределение е от изключителна важност. Затова да използвам пространството максимално ефективно бе в основа на проекта ми. Следващата стъпка в процеса на работа бе избора на материали, където заложих на такива с нисък въглероден отпечатък и отлични акустични свойства, съобразени с предназначенията на залите. Подмяната на цялата мебелировка и осветление също може да се счита за иновация, защото наличните такива не отговарят на ергономичните изисквания и безопасност за такъв тип обществени пространства.
П: Реших да преобразя изцяло входното предверие на читалището. Точно на стената срещу входната врата, рисунка на читалището, правена от мен, крие две тапетни врати – към съблекалнята и към тоалетната. Създадох и нов прочит на добре познатите ни табла за обявления, присъстващи във всяка подобна институция. На тяхно място поставям метална мрежа, която освен че служи за закачването на графици, играе и ролята на декоративен елемент в интериора. В сградата на читалището имаше много ниши, които оползотворявам, третирайки ги с мазилка, имитираща бетон, на фона на която са поставени рафтове от тънък метал. Друг ключов елемент от проекта ми е зоната за детска литература, в която се оформя стъпаловидно пространство за сядане. То може да служи за провеждане на събития, литературни срещи и кът за почивка и игра на децата. Зад него е обособено място за сядане в кръгла ниша. Част от тази стена облицовам с фолио- черна дъска за тебешири, която да предизвика креативността на децата.
К: Иновациите в моето предложение са по-скоро декоративни, дизайнът е бодър и смел. Отговаря на изискванията на клиента чрез функционална мебелировка в класически стил, но съдържа дизайнерски решения, които впечатляват с интересната си визия. За пример давам месинговите арки и каси на врати, които са водещ декоративен елемент в моят проект.
Какъв е вашият личен подход към интерпретирането на съвременните течения в интериора и архитектурата в контекста на българската архитектура и културна идентичност?
А: Чрез дизайна си за Народно читалище “Алеко Константинов 1897” се постарах да създам модерен облик на помещенията, но и същевременно да съхраня максимално едновековната архитектура на сградата, както и чувството за уют, характерно за българския бит, като по този начин да създам културен мост между поколенията. Новият облик на читалището не само ще запали интереса и желанието на младите да съхранят, развиват и да не забравят българската култура, но и ще възпламени затихващия огън на по-възрастните, които все повече губят вяра във възкресението на българския културен живот.
П: Моята лична цел е максималното запазване на облика и духа на старата сграда и вмъкването на малък брой елементи, които да не доминират, а напротив – да се впишат хармонично с характера на сградата и нейния интериор.
К: Начинът по който внедрих българската идентичност в проекта ми беше чрез стилизиране на традиционни български мотиви, като шевицата, давайки нов прочит на елементи, които са отличителна част от културната идентичност на България. А като става дума за архитектура, винаги съм бил почитател на съпоставката на историческо и съвременно. Старинни сгради, към които е добавена модернистична постройка, подчертаваща контраста между двете епохи. Такъв е ефектът постигнат в Националната галерия „Квадрат 500“. Ефект, приветстващ бъдещето, но също така концентриран върху съхранението на народното наследство.
Как смятате, че вашият проект ще повлияе на обществото и културния живот в района на Народно читалище “Алеко Константинов 1897”?
А: Смятам, че бъдещият нов облик на читалището не само ще повлияе на района, в който се намира, но и ще се превърне в пример за ново възраждане на българския културен живот. Надявам се и повече културни центрове да последват примера на Народно читалище “Алеко Константинов 1897” и да се стремят към запазване и популяризиране на българския дух.
П: Читалищата са едно от най-важните обществено-културни средища, които сме успели да запазим през годините и подобни реставрации дават шанс тяхната история да продължи.Смятам, че осъвременяването на сградата на Народно читалище “Алеко Константинов 1897” крие потенциала да привлече много нови групи посветители към дейностите на читалището.
К: Надявам се предложението ми за новия интериор на читалището да донесе вдъхновяваща атмосфера на посетителите. Помещението е проектирано със замисъла, че всяка стая може да бъде ползвана като галерия. Създаването на изкуство, презентирането и организирането на културни събития са дейностите, подбуждащи обществото към развитие. Като артист главната ми цел е да творя и да мотивирам хората да творят.