Интервю с арх. Юлиан Пиперов
Как ви се струва идеята за такъв конкурс, какви липси в нашето общество покрива той?
Идеята на конкурса е много добра, защото се дава възможност младите дизайнери да проектират реален обект. Когато си студент или тепърва прохождаш в кариерата, е трудно човек да намери клиент, който да му възложи проект. Обикновено тогава дизайнерите правят проекти за семейството си, за приятели или пък преустройват своя собствен дом или стая. Така че фактът, че има конкретна задача, с реален проект и реално пространство, е добра възможност при първи стъпки. Студентите ще могат да премерят силите си с други свои колеги, състуденти и съответно след това печелившите ще бъдат възнаградени. Така се дава шанс на младите да проектират.
Вие как сте получавал подобна подкрепа като млад?
Работех още докато бях студент. Веднага като завърших, като млад архитект отворих свое бюро. Спомням си, че правих интериора на апартамент на мой клиент и фирмата му спонсорира мое участие в световен конгрес по архитектура в Барселона. Проектът на жилището дори бе публикуван на корицата на списание “Идеален дом”. Тогавашната подкрепа от клиента ми послужи за моето усъвършенстване. Паричните награди, които ще получат тези млади хора, може да се използва за нещо подобно – за семинари, симпозиуми, които се случват на определени места из Европа. Това би помогнало на студентите, които спечелят и решат да инвестират в образование, да почерпят директен опит от света. През 1993-та година, когато още бях студент, преведох една книга за оценка на недвижимите имоти, успях да я издам и с парите, които спечелих от реклама, която поместих в книгата, успях да си финансирам пътуването за световен конкурс по архитектура в Чикаго. Тогава съм бил на 25 години, в зората на демокрацията, когато тепърва се отваряхме към света. Така че варианти винаги има, просто човек трябва да има желание.
Какво трябва да се направи, за да се заздрави връзката между бизнеса и образованието у нас?
Честно казано нямам много поглед върху тази връзка. Преди години преподавах във ВИАС първите класове архитектура, след това малко съм позагубил връзката. Но си спомням, че имаше години, в които наемах доста студенти, които започнаха да работят директно по проекти в офиса ми. А това е най-добрият опит, който мога да препоръчам на младите – да се опитат да си намерят стаж в реална фирма в България, а още по-добре, ако е в чужбина. Така на практика ще видят как стават нещата и ще започнат да се усъвършенстват. Защото практиката е важна още в този период, а не когато се завърши образованието. По света има големи архитектурни бюра, където ти си плащаш, за да те вземат на стаж. Когато работих в Америка, имах колега, който беше работил в офиса на Libeskind (Studio Libeskind е световноизвестно архитектурно студио, съставено от архитекти и дизайнери) и си беше платил. Но след това фактът, че този опит фигурираше в CV-то му, му отвори много врати. Аз лично смятам, че всеки трябва да се учи от тези, които знаят повече. Аз самия започнах като самоук, впоследствие осъзнах ползата от това да научиш занаята от хора, които са по-опитни от теб. Това е валидно не само за дизайна или архитектурата, а за всяка една професия. За жалост нашето образование не е няколко степенно, както във Франция или в Англия, където задължително ти трябва стаж в определените периоди от образованието ти.
Тук взимаш една диплома и дотам. А за интериорния дизайн специално имам усещането, че всички имат самочувствието, че могат да го правят. А то е сложно нещо и качественият интериорен дизайн не е само едни красиви картинки, които много млади колеги правят почти професионално, а реално изпълнените обекти.
Бих препоръчал на младите интериорни дизайнери да направят стаж и във фирма за продажба на мебели, за корпусна мебел или за вносна мебел. Така ще могат да се запознаят с номенклатурата, с фирмите, с производителите, брандовете.
Кои са първите най-важни неща, на които трябва да се научи един млад интериорен дизайнер?
Едното е, че визуализацията не е интериорен дизайн – това е представяне. Оттам нататък има много неща, докато стане реалност. Трябва да умеят да постигнат тънкия баланс между това да изпълняват желанията на клиента и да го образоват едновременно, докато налагат собствените си идеи. Защото този баланс е много фин и човек трябва да се научи. Нашата работа не е една картина, която може никой да не купи цял живот. Ти трябва да направиш нещо, което някой да плати. Тези красиви визуализации в повечето случаи са с едни много красиви мебели и добър ефект, но в момента, в който клиентът научи, че това столче или това канапенце е 10 хиляди евро, визуализацията може и да не се случи. Така че пак казвам – от картинка до краен резултат има разлика и много сериозен процес.