Представяме ви интервю с още един представител на журито на второто издание на NovaCity D-Zine Competition – Ива Станишева.
Арх. Ива Станишева е завършила Oxford Brookes University със специализация Urban Design и Emergent Hybrids: Disaster and Flood Resilience. Работила е в австралийско архитектурно и интериорно студио Arney Fender Katsalidis в Лондон повече от 7 години. В момента ръководи Архис студио в София и паралелно с това е част от управителния съвет на Институт Кръгова Икономика (ИКИ), където се занимава главно с образователни проекти. Интересите ѝ са фокусирани върху градоустройство, бъдещето на градовете и връзката им с околната среда и интегрирането на устойчиви и нисковъглеродни практики в строителната индустрия. Тя е преподавател по архитектура, устойчив дизайн и интериори в Университета в Ковънтри, Англия и е активен член на Architects Climate Action Network (ACAN), където доскоро е била координатор на групата по кръгова икономика. Преминава курс на Фондацията “Елън Макартър” (EMF) – От линейна към кръгова икономика и ‘WELL Certification’. В момента заедно с мултидисциплинарен екип от още 5 преподавателя, води нов избираем курс в УАСГ – ‘Кръгови Модели в Строителството’.
Защо решихте да приемете поканата на NovaCity и да бъдете част от журито на второто издание на NovaCity D-Zine Competition?
Конкурсът предоставя рядката възможност да преоткрием читалищата като ключови културни центрове на нашите градове и да преоценим потенциала, енергията и наследството, които техните активни общности носят. Читалище „Алеко Константинов“ има завладяваща история и амбицията да покаже какво би могло да означава едно модерно читалище в сърцето на София.
Студио Архис работи с екипа на читалището от миналата година, което ни припомни за сетивността свързана с работата по емблематични стари сгради, както и за заряда и значимостта на такива проекти. Работата със съществуващи сгради винаги е предизвикателство, което обаче е ключово както за съхранение на историческото наследство, така и за постигане на целите ни за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с 55% до 2030 г. и постигане на нулеви емисии до 2050 г. Подобряването и модернизирането на съществуващия сграден фонд дава възможност за увеличаване на ефективността на дадена сграда (оперативния въглерод), докато междувременно удължава живота ѝ, и така използва по-ползотворно вече заложения в нея енергия, труд и материали (въплътен въглерод). Преустройства, които се целят в прилагането на устойчиви практики на публични сгради с културно и обществено значение, каквато е НЧ „Алеко Константинов 1897“, биха могли да бъдат ключови емблематични символи за общността от която са част, както и образователни примери за общините, градовете, инвеститорите и строителния сектор.
Искрено се радвам да съм част от екипа на конкурса, където заедно с всички участници ще можем да си представим какво би могло да бъде бъдещето на читалището и неговите нови пространства. Вярвам, че този конкурс ще бъде катализатор за нови идеи и вдъхновение, които ще обогатят визията както за НЧ „Алеко Константинов 1897“, така и за други преустройства на читалища из страната.
Какви са основните критерии, които използвате за оценка на дизайнерските проекти?
Адекватност към заданието, клиента и контекста; създаване на идентичност и история; креативност и личен почерк; устойчивост – енергийна ефективност, естествени и локални материали и намаляване на отпадъците.
Каква е вашата лична философия по отношение на интериорния дизайн и как тя влияе на вашите оценки?
Това което помага на едно добро интерироно решение да се отличи, е силна концепция, която е интегрирана в креативни и практични решения.
Какво ви впечатлява в един проект – техническото изпълнение, креативността или функционалността?
Функционалността за мен е задължителна, не може да има добро интериорно решение, ако то не отговаря на практическите нужди на собственика/ползвателя. Креативността е това, което може да грабне вниманието на хората и би спечелило един проект, но техническото изпълнение и вниманието към детайлите е това, което остава след една концепция и което представлява истинското майсторство в интериорния дизайн.
Как се променя интериорният дизайн през годините и как това влияе на вашия подход към оценката на проектите?
Интериорният дизайн върви ръка за ръка с модните тенденции – цветови гами, платове, шарки, детайли и др. Това е една динамична индустрия, която позволява освежаването и трансформирането на пространства и тяхната идентичност в сравнително кратки срокове. В зависимост от контекста, интериорите на пространства се обновяват всеки 5 -15 години. За съжаление, ако следваме ритъма на бързо променящите се трендове, то този период може да е и по-кратък. Тук рискуваме да залитнем към един консуматорски модел подобен на бързата мода. Това е изключително енергоемко, скъпо и изисква ценни материали и ресурси. Личната ми позиция е да се залага на мултифункционални пространства, качествени естествени материали и по-класически стилове и мебели, които биха могли при нужда, да се комбинират и освежат с модерни сезонни аксесоари.
Какви са вашите препоръки за младите интериорни дизайнери, които искат да се състезават в подобни конкурси?
На младите интериорни дизайнери бих препоръчала да се впускат в тези конкурси с отворен ум и с голямо желание за експериментиране. Използвайте свободата на идейната фаза на заданието, като възможност да коментирате и да предложите решение, което символизира вашия мироглед и вашата ценностна система!
Ето няколко конкретни съвета:
И накрая, най-важното е да се наслаждавате на процеса. Всеки конкурс е възможност да се развивате, да се вдъхновявате и да се свързвате с други талантливи професионалисти. Успех!