Защо решихте да приемете поканата на NovaCity и да бъдете част от журито на второто издание на NovaCity D-Zine Competition?
– Решението на нашия екип беше мотивирано от редица фактори, но на първо място припознахме добрата кауза в тази инициатива, която от една страна засяга темата за едни от най-важните обществено-културни средища – читалищата, а от друга, би могла да допринесе за случването на своеобразен мост между поколенията. Как? Като предизвика младите дизайнери да вникнат в една институция с дългогодишни традиции и качествени натрупвания, а те от своя страна да провокират с нов поглед и иновативни решения и подходи.
Какви са основните критерии, които използвате за оценка на дизайнерските проекти?
– Критериите ни за оценка на всякакъв тип проекти почива на схващането ни, че предложението трябва да демонстрира на първо място разбиране на задачата, както и да предлага високо качество на обитаване/ползване на средата. В зависимост от характера на задачата, това качество може да бъде постигнато с различен микс от похвати, но винаги подходът следва да е комплексен и да се решават паралелно фунционални и естетически проблеми. Високо ценим и стремежа към иновативност, когато той не е самоцел, а е следствие на вникване и осъзнатост.
Каква е вашата лична философия по отношение на интериорния дизайн и как тя влияе на вашите оценки?
– Нашата философия е основана на стремежа ни към създаване на по-качествена среда на обитаване, от отделния продукт, през интериора и сградата, до градоустройството и градската среда. Добрата архитектура и дизайн са мощен инструмент, който е способен косвено да комуникира широк спектър от ценности с голяма част от обществото и така задава един по-всеобщ порив към промяна в положителна посока. Обратно – лошите такива примери, определят занижени очаквания, неангажираност и изкривени представи за това кое е нормално и приемливо в обществото. Това наше разбиране ни кара да имаме голяма отговорност към проектите, които ще оценяваме.
Какво ви впечатлява в един проект – техническото изпълнение, креативността или функционалността?
– Би могло да ни впечатли всяко едно от по-горните проявления, но се стараем да ги степенуваме по важност и по съответствие спрямо конкретната задача. Понякога дадена задача изисква пионерски подход и дори и да има пропуски в техническото изпълнение, това може да е пренебрежимо на фона на иновативния тласък на идеята. В други случаи, възможността за непосредствена реализация на проекта е водеща и тогава решения, които отстъпват по смелост и иновативност, но са добре обмислени откъм функционалност и приложимост, могат да вземат връх.
Как се променя интериорният дизайн през годините и как това влияе на вашия подход към оценката на проектите?
– Интериорният дизайн и архитектурата като цяло, основно са се развивали в посока да предоставят качества, които са в дефицит в нашето ежедневие. В миналото, когато урбанизираните територии са били рядкост, хората са се стремили към това да създадат защитена и сигурна среда (защитена от недоброжелатели, въздействията на природата и климата и тн.), като архитектурата и интериора са отразявали този стремеж. Докато в наши дни, свръхурбанизацията и гъстотата на населеност ни отправят нови предизвикателства – да вкараме природата отново в нашето ежедневие и да намерим инструменти за ползотворна социализация. С промяната на начинът ни на живот се променят и нуждите ни, както и дефицитите ни и един успешен архитект и дизайнер трябва да има разбирането за тези процеси. Отделно от това, вярваме, че добрият дизайн е не толкова функция на определените тенденции в материалите и излъчването, а в много по-голяма степен на създаването на функционални и вдъхновяващи пространства и постигането на усещане за единство и цялост.
Какви са вашите препоръки за младите интериорни дизайнери, които искат да се състезават в подобни конкурси?
– На първо време да бъдат любопитни, да са „търсачи“ и да се интересуват от много неща, включително и извън тясната материя на дизайна. Да четат, да пътуват и да общуват с различни хора и различни култури. И най-вече, да се предизвикват постоянно. Рутината е храна за опита, но и отрова за креативността.